петък, 9 декември 2011 г.
неделя, 4 декември 2011 г.
вторник, 17 ноември 2009 г.
18% сиво
...как самичко си идва многоточието на бялото поле, без препоръка и без да се натрапва. исках да напиша за измамната топлина на въздуха навън, за изсъхналите листа, по които вървя, за предрешената в есенни багри закъснялоподранила пролет, за презоблачното слънце на ноемврийската есен... как няма да са объркани сезоните, като няма нищо подредено в мислите ми - като зимна виелица посред лято, като гръмотевична буря посред зима (..като извадка от едно старо писание през едно старо лято, което започваше с "а небето е с цвят на портокал.."). и не мога, както съм седнала пред работното бюро, да подредя работните дела.. пусти мисли (пусти чувства) ..скоби, извадки, многоточия... омръзнаха ми цветните дигитални кадри със сложен colour balance! искам всичко да е черно-бяла лента - само два цвята, а всичко в тях събрано на фон 18% сиво. "черно-бялата снимка показва цвета на душата", казват. и да няма междуредия - само мастилен ръкопис върху тетрадка с широки редове. като песен с китарен съпровод без аранжимент - само глас и струни. чернобели струни и мастилен глас по текст на широки редове.. без многоточия.вторник, 15 септември 2009 г.
по слънчевата страна на улицата
вървях по слънчевата страна на улицата, та чак до следващия ъгъл. трябваше да завия там някъде между тротоарите, непробиваеми от паркирали возила с номера от еднакви цифри.. някъде след пешеходната пътека и преди знака STOP. улицата продължаваше наляво, но не и слънчевата й страна. а исках да продължи след мен сянката ми, за да не съм съвсем сама - тя беше тихият спътник, който търпеливо изслушваше колебливите ми мисли без да издаде и звук на досада, но сякаш винаги се съгласяваше и успокояваше тревогите ми. скриех ли се от слънцето, тя щеше да изчезне, а с нея и мисленото спокойствие, от което имах нужда.
стъпих на пешеходната пътека. STOPът ми намигна строго с набръчканото си О, като че ли бях от онези еднаквоцифрените возила в нарушение. спрях. не заради призива на знака. трябваше да завия и да се скрия от светлината или да се шмугна между сградите по следите на слънцето. сянката ми щеше да се изкриви по неравностите на земната безасфалтова пътека, но щеше да е с мен. може пък така да се променят и безмълвните й отговори.. бях готова да разбера.
тръгнах отново. за миг ми се стори, че STOPът ме погледна някак по-ведро, докато минавак покрай него - един слънчев лъч го освети за секунда. пресякох и продължих по слънчевата страна на въображаемата улица...
стъпих на пешеходната пътека. STOPът ми намигна строго с набръчканото си О, като че ли бях от онези еднаквоцифрените возила в нарушение. спрях. не заради призива на знака. трябваше да завия и да се скрия от светлината или да се шмугна между сградите по следите на слънцето. сянката ми щеше да се изкриви по неравностите на земната безасфалтова пътека, но щеше да е с мен. може пък така да се променят и безмълвните й отговори.. бях готова да разбера.
тръгнах отново. за миг ми се стори, че STOPът ме погледна някак по-ведро, докато минавак покрай него - един слънчев лъч го освети за секунда. пресякох и продължих по слънчевата страна на въображаемата улица...
неделя, 2 август 2009 г.
сряда, 6 май 2009 г.
понеделник, 6 април 2009 г.
петък, 9 януари 2009 г.
вторник, 16 декември 2008 г.
петък, 5 декември 2008 г.
четвъртък, 4 декември 2008 г.
сряда, 3 декември 2008 г.
събота, 1 ноември 2008 г.
осем дни мълчание
не беше сън. и нощта беше кратка, събудих се и не беше сън. и не ми стигаше въздух, и зарових лице във възглавницата, за да се събудя повторно. но отново не беше сън. исках утрото да трае вечно, за да остана така - с лице, заровено във възглавницата и само мисълта за деня, който предстои. исках да беше сън...а думите, прошепнати в тъмното, отекват още в мен. задъхвам се от тези думи и от онези, неказаните, нечутите... задъхвам се от една едничка мисъл, която препуска съзнанието ми като планински вятър, обгръща ме като родопска тишина.. задъхвам се от спомена за едно усещане, останало неусетено, за едно докосване, останало без отговор.. и всичко онова, което исках да почувствам, и всичко онова, в което исках да повярвам, остана там в тъмното - отвя го планински вятър, обгърна го родопска тишина..
събудих се повторно.. не бях сънувала и утрото нямаше да трае вечно - трябваше да изживея деня, който предстоеше.
събудих се повторно.. не бях сънувала и утрото нямаше да трае вечно - трябваше да изживея деня, който предстоеше.
четвъртък, 23 октомври 2008 г.
многоточия
Прекосих улицата на червено тази сутрин... и вчера... и предния ден... Изненадах се как цветовете на светофара не бяха само зелен и червен. Сменяха се като преливащите багри на есенни листа... лист по лист падащи наоколо, окъпани в светлината на хладното есенно слънце. Като многоточия... лист по лист... изморени от пролетните дъждове и летните бури... и асфалтът под тях трептеше, сякаш искаше да омекоти приземяването им. И мислите ми... като ветрени мелници.. като семенца от глухарче са... като есенни листа... като многоточия... изморени от пролетните вдишвания, от летните прашни улици, от ........
...лист по лист
като многоточия
Абонамент за:
Публикации (Atom)
