вървях по слънчевата страна на улицата, та чак до следващия ъгъл. трябваше да завия там някъде между тротоарите, непробиваеми от паркирали возила с номера от еднакви цифри.. някъде след пешеходната пътека и преди знака STOP. улицата продължаваше наляво, но не и слънчевата й страна. а исках да продължи след мен сянката ми, за да не съм съвсем сама - тя беше тихият спътник, който търпеливо изслушваше колебливите ми мисли без да издаде и звук на досада, но сякаш винаги се съгласяваше и успокояваше тревогите ми. скриех ли се от слънцето, тя щеше да изчезне, а с нея и мисленото спокойствие, от което имах нужда.
стъпих на пешеходната пътека. STOPът ми намигна строго с набръчканото си О, като че ли бях от онези еднаквоцифрените возила в нарушение. спрях. не заради призива на знака. трябваше да завия и да се скрия от светлината или да се шмугна между сградите по следите на слънцето. сянката ми щеше да се изкриви по неравностите на земната безасфалтова пътека, но щеше да е с мен. може пък така да се променят и безмълвните й отговори.. бях готова да разбера.
тръгнах отново. за миг ми се стори, че STOPът ме погледна някак по-ведро, докато минавак покрай него - един слънчев лъч го освети за секунда. пресякох и продължих по слънчевата страна на въображаемата улица...
стъпих на пешеходната пътека. STOPът ми намигна строго с набръчканото си О, като че ли бях от онези еднаквоцифрените возила в нарушение. спрях. не заради призива на знака. трябваше да завия и да се скрия от светлината или да се шмугна между сградите по следите на слънцето. сянката ми щеше да се изкриви по неравностите на земната безасфалтова пътека, но щеше да е с мен. може пък така да се променят и безмълвните й отговори.. бях готова да разбера.
тръгнах отново. за миг ми се стори, че STOPът ме погледна някак по-ведро, докато минавак покрай него - един слънчев лъч го освети за секунда. пресякох и продължих по слънчевата страна на въображаемата улица...
