18% сиво

...как самичко си идва многоточието на бялото поле, без препоръка и без да се натрапва. исках да напиша за измамната топлина на въздуха навън, за изсъхналите листа, по които вървя, за предрешената в есенни багри закъснялоподранила пролет, за презоблачното слънце на ноемврийската есен... как няма да са объркани сезоните, като няма нищо подредено в мислите ми - като зимна виелица посред лято, като гръмотевична буря посред зима (..като извадка от едно старо писание през едно старо лято, което започваше с "а небето е с цвят на портокал.."). и не мога, както съм седнала пред работното бюро, да подредя работните дела.. пусти мисли (пусти чувства) ..скоби, извадки, многоточия... омръзнаха ми цветните дигитални кадри със сложен colour balance! искам всичко да е черно-бяла лента - само два цвята, а всичко в тях събрано на фон 18% сиво. "черно-бялата снимка показва цвета на душата", казват. и да няма междуредия - само мастилен ръкопис върху тетрадка с широки редове. като песен с китарен съпровод без аранжимент - само глас и струни. чернобели струни и мастилен глас по текст на широки редове.. без многоточия.