сиво
вали
капките отдолу нагоре
и отвътре навън
и от нея към теб
и слуша
как дишаш
и чува
мислите
където
я няма
не може да затвори очи
все си пред нея
и все си далечен
как
да те превърна
в невидима мисъл
как да изчезна
за да остана
сиво
след дъжда
само вечерният хлад
я обгръща
по пътя
към къщи...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
присетих се за това: http://marcusjunius.blog.bg/viewpost.php?id=259060
ОтговорИзтриване