петък, 9 декември 2011 г.
неделя, 4 декември 2011 г.
вторник, 17 ноември 2009 г.
18% сиво
...как самичко си идва многоточието на бялото поле, без препоръка и без да се натрапва. исках да напиша за измамната топлина на въздуха навън, за изсъхналите листа, по които вървя, за предрешената в есенни багри закъснялоподранила пролет, за презоблачното слънце на ноемврийската есен... как няма да са объркани сезоните, като няма нищо подредено в мислите ми - като зимна виелица посред лято, като гръмотевична буря посред зима (..като извадка от едно старо писание през едно старо лято, което започваше с "а небето е с цвят на портокал.."). и не мога, както съм седнала пред работното бюро, да подредя работните дела.. пусти мисли (пусти чувства) ..скоби, извадки, многоточия... омръзнаха ми цветните дигитални кадри със сложен colour balance! искам всичко да е черно-бяла лента - само два цвята, а всичко в тях събрано на фон 18% сиво. "черно-бялата снимка показва цвета на душата", казват. и да няма междуредия - само мастилен ръкопис върху тетрадка с широки редове. като песен с китарен съпровод без аранжимент - само глас и струни. чернобели струни и мастилен глас по текст на широки редове.. без многоточия.вторник, 15 септември 2009 г.
по слънчевата страна на улицата
вървях по слънчевата страна на улицата, та чак до следващия ъгъл. трябваше да завия там някъде между тротоарите, непробиваеми от паркирали возила с номера от еднакви цифри.. някъде след пешеходната пътека и преди знака STOP. улицата продължаваше наляво, но не и слънчевата й страна. а исках да продължи след мен сянката ми, за да не съм съвсем сама - тя беше тихият спътник, който търпеливо изслушваше колебливите ми мисли без да издаде и звук на досада, но сякаш винаги се съгласяваше и успокояваше тревогите ми. скриех ли се от слънцето, тя щеше да изчезне, а с нея и мисленото спокойствие, от което имах нужда.
стъпих на пешеходната пътека. STOPът ми намигна строго с набръчканото си О, като че ли бях от онези еднаквоцифрените возила в нарушение. спрях. не заради призива на знака. трябваше да завия и да се скрия от светлината или да се шмугна между сградите по следите на слънцето. сянката ми щеше да се изкриви по неравностите на земната безасфалтова пътека, но щеше да е с мен. може пък така да се променят и безмълвните й отговори.. бях готова да разбера.
тръгнах отново. за миг ми се стори, че STOPът ме погледна някак по-ведро, докато минавак покрай него - един слънчев лъч го освети за секунда. пресякох и продължих по слънчевата страна на въображаемата улица...
стъпих на пешеходната пътека. STOPът ми намигна строго с набръчканото си О, като че ли бях от онези еднаквоцифрените возила в нарушение. спрях. не заради призива на знака. трябваше да завия и да се скрия от светлината или да се шмугна между сградите по следите на слънцето. сянката ми щеше да се изкриви по неравностите на земната безасфалтова пътека, но щеше да е с мен. може пък така да се променят и безмълвните й отговори.. бях готова да разбера.
тръгнах отново. за миг ми се стори, че STOPът ме погледна някак по-ведро, докато минавак покрай него - един слънчев лъч го освети за секунда. пресякох и продължих по слънчевата страна на въображаемата улица...
неделя, 2 август 2009 г.
сряда, 6 май 2009 г.
понеделник, 6 април 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
